Очи, попили от сърцето болката,
изплакват пак поредната сълза.
Тази нощ те уморени са
и ги притварям някак си... едва!
На сутринта клепачи, натежали от тъгата,
в пробуждане посрещат светлината -
така очаквана и за душата.
Уви... и днес е облачно небето.
Дано денят е по-добър.
С една надежда в сърцето
очаквам пак вечерния си сън...