Очи, попили от сърцето болката,

                                            изплакват пак поредната сълза.

                                            Тази нощ те уморени са

                                            и ги притварям някак си... едва!

                                           На сутринта клепачи, натежали от тъгата,

                                           в пробуждане посрещат светлината -

                                           така очаквана и за душата.

                                           Уви... и днес е облачно небето.

                                           Дано денят е по-добър.

                                           С една надежда в сърцето

                                           очаквам пак вечерния си сън...