Изплъзвам те леко
по ръба на съня
и дори губейки нещо,
ще се намеря в безкрая
на заровена въздишка
и от блесналите устни
ще се опивам до извивката ти ,
спряла нощта
до разперването на пера
от чашата, покапала
по отражения
на трапчинките от страха ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up