Oct 31, 2005, 8:30 PM

Изповед 

  Poetry
1249 0 3
Прости ми, че ще бъда
толкова искрена в тези слова,
но не издържам повече потънала в лъжа!
Сърцето си пред тебе ще открия
и нека мечтите и надеждите до една убия!
Подъл беше ти със мене и няма да ти простя,
как с душата ми игра си, после как ми се изсмя.
Аз обичах те безумно и май още те обичам,
нощем тихичко, безшумно твоето име изричам.
Дъждът, падащ от звездите, ще отмива моите сълзи,
ще ме видиш самотна в мрака, но ще ти кажа:"Замълчи!".
Отрекох се от нежните ти думи,
лъжи, а сякаш са стрели,
дано никога не узнаеш колко от тях боли... 

© Ася Х All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Твоята изповед докосна моята душа, толкова е тъжно...
    Пишеш хубаво, успех миличка!
  • Дори наранена, тq не изпитва болка. Малко хора са способни на това. Успехи за напред
  • Хубаво!!!Поздрави!!!
Random works
: ??:??