Nov 18, 2007, 5:42 AM

Изповед 

  Poetry » Love
640 0 13
Подвила колене, с наведена глава,
да се изповядам искам сега!
С музика да обхвана цялата си съдба,
да се спусна на дъното, точно сега!

И докато шепите ми са още горещи,
да излея песента, докато я усещам,
мелодия, бълбукаща с болка и копнеж,
като от клетка излетяла, точно за теб!

И в този чародеен миг като жена,
познала истинския мъж, не е шега,
ще долети снежинка, блеснала в студа,
ще те обвие с огъня си парещ на кръвта!

Ще те усетя като страстен полусън,
бях кръв и плът,  и още аз ще съм!
Да, изповядах се като пред Божество,
но не зная защо ли, точно защо?!

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??