Изповед

Aug 12, 2011, 11:46 AM

Poetry » Love

772 0 9

Синьото на очите ми се стопи от чакане
да се върнеш. Все едно какъв!
Добър или лош - всякакъв...
Слънчевото на косите ми угасна от умора
да те мисля. Какво да сторя?
Със сърцето си споря...
Само бялото на душата ми живо светлее.
Не ти вярва. Но, уви, не умее
без любов да живее...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Изповед

Want to read more?

Random works