Jul 28, 2009, 12:32 PM

Изповед 

  Poetry » Love
634 0 3
Не можех да говоря с теб - прости,
не бях какъвто искаш.
Буцата, заседнала във мен, боли.
Не приемам, че не ме обичаш.
Всичкото без теб е само време
мимолетно - като падаща звезда -
виждаш я за миг, натоварен с бреме,
не успял с желание - изгубена мечта.
Сега е есен, ще дойде зима -
сезони, сменящи се, без да има цел.
После пролет - уханна, дива...
Птича песен - нищо е без теб. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милко Илиев All rights reserved.

Random works
: ??:??