Изповед

dvg (Диян Георгиев)
6 14

Feb 9, 2012, 2:08 PM

Poetry » Other

644 0 2

Изповед

(пред Любовта)

Ако съществуваш за мене все още - чуй.

Чуй гласа от далечната фавела.

И сутрин и нощем - все тръпне, покайва се.

Чуй как теглото на съвестта коленичи

пред твоя олтар неизменен.

Неуморимо те чака вече години

да простиш, та дано е последно.

Оттук-насетне реших!

Аз - човекът, в който живее

този глас и този къс Темидова съвест,

до последния дъх повече няма да стена,

ще остана пилигрим честен в храма.

И пред залеза приеми моите сърдечности,

моята шхуна, пълна с моралност,

която пускам по русло към тебе

в океана, крайно препълнен с поезия.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

severianin (Валентин Чернев)

2012-02-09T15:59:13+02:00

И още - Темида е богиня, жена, Темидовата съвест би трябвало да бъде Темидина такава. Шхуната, според мен, е морски съд, докато русло значи речно корито. За останалото - един съвет: по-простичко, по-приглушено, по-интимно. Поздрав.
nikikomedvenska (Ники Комедвенска)

2012-02-09T14:09:50+02:00

"... пред твоя олтар неизмен." Последното определение ми е съвсем непознато като дума.