Oct 16, 2010, 7:04 PM

Изповед 

  Poetry
742 0 0

Изповед


Едно момиче тихичко седи,
с шепи притиска разбитото си сърце,
от очите ù капят горещи сълзи -
плаче тя за своето момче.
Виждам колко силно я боли
и как страда мълчаливо,
за нея не съществуват следващите дни,
а само миналото сиво.
Силно го обича, то личи,
но него това не го интересува,
за нея не иска да си мисли,
друго момиче го вълнува.
Как искам аз да я успокоя,
да превърна нощта ù в ден,
но не мога, защото това,
всъщност, се случва на мен!

© Кристиана Кръстанова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??