Feb 11, 2010, 10:49 PM

Изповед 

  Poetry
1254 1 2

 

Изповед
Живях във грях, безумство, нищета.
Но важно е, че не лъжа 
коварни мрежи ще плете
да трови нечие сърце.
Едно оправих, друго - не.
Защо съм толкоз зла?
Изпускам нерви и сама
докарвам безразсъдство,
а после и тъга.
Не мога да се контролирам.
Да! - тънкообидна съм
и се депресирам.
Не мога да се справя.
Лабилна, крехка, лесно наранима.
А моята защита, мъст,
или както щете вий го наречете,
отприщва мойта дива.
Не съм библейската жена -
смирена, кротка по душа.
Чудовище ли? Звяр? Какво съм? -
щом не мога да простя
и не мога да се променя!
И все пак мъничка надежда в мен остава,
заради приказка една:
"ДА БЪДЕ ИЛИ ДА НЕ БЪДЕ" -
някога поетът каза.
И нека да пребъде любовта! -
защото силата ù би спасила
и мен, човечеството, и света!!!

 

© Красимира Генева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Харесвам изповедите Просто човек си, безгрешни хора няма Всъщност човекиня, все пак си жена
  • Човек си и нищо човешко не ти е чуждо.Поздрави.
Random works
: ??:??