"God forget my sins..."
На леглото мъртво-бледа
лежи женица една
и що за беда,
че нито слуша, нито гледа...
Очи, лишени от мисъл,
устни, лишени от живот,
а кексът - сладникав и клисав,
стои отделен настрана.
*
Свещеникът тихо пристъпи
и седна на стария стол,
а Христос - охулен и гол,
окачен бе разпънат на кръста.

И както беше отнесена,
жената погледна го в миг,
започна тя своята изповед
пред страшната сянка надвесена...
*
"Остави вратата отворена,
дори след сетния ми час,
защото искам аз
да видят колко съм хубава:
с перленото колие,
с обеците - белите,
с косите - меките,
оставени небрежно,
оставени, но нежно,
по цялата възглавница...

Аз искам да ме помнят такава:
с копчето златно върху ръкава,
с ноктите боядисани,
за да останат слисани
пред моята красота!
За да кажат: "Грешна беше,
сума ти мъже разведе,
сума ти лъжи изрече,
и нечестен доход,
и развратна похот,
и двулична подлост,
несъзната гордост
причини страдания безчет..."
*
"Господи! Прости греховете ми!
Аз исках много и много загубих,
погрешка се влюбих
в човека, който ме направи:
ГРЕШНА!
Не искам да ме помнят болна,
а като душата ми - волна
и щастлива,
чиста,
такава, каквато бях..."
"Амин!" - свещеникът добави,
кръст с ръката си направи,
очите нейни той затвори,
единственото, що можеше да стори...