ИЗПОВЕД
Р.Чакърова
Плачат облаци с тежки, солени сълзи
и реките потекоха пълни.
Вероятно и тях като мен ги боли
щом разкъсват душата им мълнии.
Като старата есен и аз оголях
и гнездото ми вехне без птици.
И приемам за даденост белия сняг,
посребрил безвъзвратно косите.
Заобичах лилавата нощна тъма
и досадния смях на звездите. ...