Слушаш ли ме или се замисли,
за своя път, препълнен със тревоги?
Добре.
Ще помълча, а нека листата ти кажат това,
което аз не мога...
Разбираш ли, аз страдам,
аз копнея да раздера като комета тъмнината...
А мъчно ми е!
Какво се случи?
Земята ли под мен се плъзна?
Животът ме отгледа твърде строго
И строги бяха моите мечти...
От него аз не исках толкоз много -
едно добро сърце и две очи...
Но той ми се присмя:
СЪРЦЕТО ли?
Не струва то, огризано от другите, студено...
Просто да заплачеш...
Нима на този свят дойдох последна?
Кой посмя да разруши прекрасните мечти?
Нима не виждаш пролетта и радостта,
и хората и младостта?
О знам,
но колко е горчиво да няма с кого да споделиш това,
което с другите не бива...
И в топла вечер тихо да мълвиш,
а сърцето ти от нежност да прелива...
Сега е есен.
Листата окапват,
но нека в сърцата ни е пролет,
поспрели се пред първия си полет...
Слушаш ли ме или се замисли,
за своя път, препълнен със тревоги?
Добре.
Ще помълча, а нека листата ти кажат това,
което аз не мога...