Jul 14, 2018, 8:59 PM  

Изповед 

  Poetry » Love, Other
392 0 0

 

Не съжалявам за нищо което се случи.
Нито за болката от раните,
които ми нанесе.
нито за ударите с които ти отмъстих.
Бяхме две луди деца.
Свалихме небето и разорахме земята.
Заровихме в нея надеждата
и я оставихме сама да порасне.
Сега те чакам да възкръснеш.
Аз отдавна летя между цветята...

© Слава Костадинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??