Dec 3, 2018, 12:07 AM

Изповед 

  Poetry » Love
631 0 0

 

Всяка нощ се питам Боже, за смисъла на тоз живот.

Аз ли не успях да го намеря ? Търсил ли съм го въобще ?

Какво ли трябва да направя ,за да вмъкна малко светлина

в моята завинаги пропита с мрак и тъмнина душа .

Всеки ден стремя се Боже , да печеля все повече пари

Вярвайки, че ще осмисля малко от оставащите ми дни.

 

Припев:

В денят, в който осъзнаеш , че съдбата е в твоите ръце

И единственото, струващо си нещо е да стопиш нечие сърце.

Ще откриеш смисъла във всичко, дори и в малките неща.

Будейки се късно нощем, да усетиш нечия прегръдка .

 

Боже, бил съм влюбен, до полуда чак.

Раздавал съм безумна обич, но на грешната жена.

Не получих нищо в замяна, само болка от това,

че бях утехата когато, понякога заспиваше сама.

Може би, Света устроен е от несподелената любов.

И сме проклети да страдаме, търсещи я цял живот!

 

Веднъж в живота си ще срещнеш, взаимно искаща душа..

Готова ,всичко да опита да те дари с топлина.

Огледай се, ще я познаеш ! Там наоколо е тя…

Не търси високо в небето, а сведи глава.

И ще успееш да я видиш, там сред другите цветя.

© princess of the darkness All rights reserved.

Г.Павлова 1.12.18

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??