Nov 4, 2007, 11:49 PM

Изповед 

  Poetry
1144 0 20
Живеех дълго с детските мечти
и мислех, че животът е игра,
но скоро всичко в миг се промени,
друга е моята съдба.
В този свят забързан, натоварен,
всеки следва своя път,
а аз унесен, леко и нехаен,
забравям своя кът.
Кът, който трябва да създавам
нейде в този свят
и хората с обич да дарявам,
които неотлъчно все до мен стоят. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Илиев All rights reserved.

Random works
: ??:??