Ето ме тук в този късен час, не ме отпращай,
чуй мойта изповед, не ме гони, само това искам,
аз бях човекът, който се бореше със всичко и всички,
аз бях този, който не се предаваше и вярваше.

Аз бях мечтателят, мечтаех за невъзможните неща,
аз бях този, който успя да сбъдне мечтите си,
аз бях този, който превърна своя свят в реалност,
аз бях този до момента, в който я срещнах.

Тя преобърна моя свят с краката нагоре,
тя бушуваше с години в моето сърце и душа,
тя покори моя свят, моето сърце и душа
и в миг превърна моя свят във пепел.

След като си тръгна от моя живот,
дълго се чудих струва ли си всичко,
нима предостатъчна цена платих,
колко лишения и страдания, колко кървави сълзи.

Нима всичко беше напразно, нима всичко изгуби смисъл.
Исках някой ден да разбера какво стана със мен,
исках някой ден да разбера, какво стана със нас,
гневен, объркан, свиреп и безпощаден станах.

След това започнах да си спомням какъв бях,
какъв бях преди да те срещна, спомен след спомен,
като на кино пак виждах всичко, спомнях си живота,
спомнях сбъдващите се мечти и всичко беше толкова лесно.

После изплуваха спомените за теб, за любовните ти думи,
рукнаха сълзи, дори не си спомням как се плачеше,
спомних си не хубавите ни моменти, а всяка болка,
почувствах как ме заличи, умъртви, а дори шанс не ми остави.

Сега разбирам - никога не значех за теб това, което исках,
никога не се и опита да проумееш думите ми, да ме разбереш?
Сега разбирам - ти ми беше просто опора, моето спасение,
беше човекът, който ме спаси от самия него си.

Ти беше моят ангел хранител през тези години, но само това,
сега вече разбирам и мога да съм наистина свободен,
нищо няма да е както преди, вече дори и не искам,
ще се отърся от миналото, ще го преодолея, силен съм.

Спомням си моментите, в които разбрах какво е животът,
когато бях обвит във пламъци, не почувствах страх,
когато усетих как се давя, не се изплаших,
когато паднах, успях да се изправя, жив съм.

Сега аз съм човекът, който не мечтае,
аз съм човекът, който няма да се бори,
аз съм човекът, който ще продължи,
ще извървя остатъка от своя път, но сам.

Имам безброй въпроси, но не ще ги задам,
нека си останат в миналото, да се заличат.
Не, няма да те моля за шанс, поне вече не,
сега вече виждам ясно, всичко разбирам.

Сега аз живея за себе си, ще го направя,
ще се насладя на последните си дни,
ще запомня всичко, което ме кара да се усмихвам,
ще запомня всичко, което сгрява сърцето ми.

А когато краят наближи, не, няма да ме е страх,
аз съм готов за него, той не ме плаши,
никога не ме е плашил, защото знам,
след всеки край... има ново начало!