Мога много дълго да мълча, мога да съм вярна до безкрайност, мога да се сливам със звука, мога да греша от всеотдайност. Помня много, даже и неволно - разговор, събитие, портрет. Рядко свивам вежди недоволно, после се обръщам пак напред. Сбъркам ли, най-строго се наказвам, склонна съм докрай да се раздавам. Питат ли ме - истината казвам, тайна щом науча - онемявам. Близките ми знаят, че съм смела - всички страхове с усмивка скрих... От въпрос изплъзвам се умело, после изповядвам всичко в стих. В нощите строя въздушни кули, денем - безпощаден реалист. Ако плача, никой не ме чува, болката споделям само с лист. Любовта приемам за награда, мога на приятел да простя. Боса стъпвам в жертвената клада - не, не ме е страх да изгоря. Сигурно съм странно непривична, мога пред смъртта да се разсмея... Можеш ли - такава ме обичай. Да съм друга просто не умея.
Браво, Вики! Не зная дали ВИКИ значи ВИКТОРИЯ, но ме победи яко! В твоя чест съвсем скоро ще публикувам нещо за онези кули ... Избрах те за онлайн учителка по обичане на онези неща, които стават за обичане! Благодаря Ти!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.