на Сашо
Кому са нужни всичките преструвки
в напрегнатите часове на всеки ден?
Дори кристалът може да се счупи
или пък гълъб да е разгневен.
От образи картината кривее,
а вътре ми тиктака мощен взрив.
Защо сред некадърници живея?
Надеждите отново са във срив.
Защо е нужно все да обяснявам,
когато съм един от всички тях?
За кратък отпуск вече се надявам,
но ще се върна пак където бях.
И пак с различни типове ще бачкам,
ще слушам непремислени лъжи.
Не, не издържам и съм много смачкан
и кой ли въобще ще издържи?
То лицемери, алчни, мафиоти,
безскруполни, дебили, тарикати.
Лентяи, мухльовци и идиоти.
Защо кадърни, Господи не прати?
© Валентин Йорданов All rights reserved.