Sep 1, 2009, 2:11 PM

Изповед на един забравен сън 

  Poetry » Love
1040 0 2
Не утежнявай мислите си с мене,
съня си не затормозявай;
За паметта ти аз съм тежко бреме,
не се обръщай, продължавай!
Предай се на блажената забрава
и времето-лечителя велик,
които раната ти във сърцето стара
ще изцерят, макар и не за миг.
Мен миналото ме преследва,
така ще бъде занапред.
На кръстопът сме - какво следва?
Уж щастие, но нещо все не е наред... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зори Кирилова All rights reserved.

Random works
: ??:??