Не ме прегръщай!Аз съм дива, лоша,
преминала през хиляди легла.
На младото ми тяло от разкоша
мъжете пиха. Никой не разбра
сърцето ми от ужас онемяло -
прекършено, самотно, синьо птиче -
очите ми - строшено огледало....
Във тях космати дяволи надничаха...
Извивах се в екстаз, протяжно стенех,
цялата бях хладна пустота.
Проклинах себе си, мъжете и Вселената,
живота псувах, вярата и любовта.
Оплетена във хероинни мрежи,
приспивана с шамар за лека нощ,
погребала последните надежди,
животът ми бе острие на нож.
Не ме прегръщай!Аз съм вече мъртва.
Не ме осъждай и не ме вини!
Душата ми животът изчегърта.
Не може нищо да я съживи.
© Нина Чилиянска All rights reserved.