smelo_sarce (Явор Костов)
223 117
Mar 27, 2009, 8:54 AM

Изповед за силата на Суетата 

  Poetry » Other
792 2 8

 

Погледнах плахо -

поглед на самотното дете.

Изправих се с

усмивка чиста и наивна.

 

Отровната стрела

на суетата

се спусна агресивно,

за да убие в мене всичко,

без да може,

без да иска да се спре.

 

Видях безброй

застинали ръце.

Затичах се към тях -

лъжи и врява,

безумства и ридания.

 

Останах със разчупено

сърце

и с две-три капчици

безсмислени признания.

 

Залитнах -

усъмних се във очите си.

Защо му е на

някой да ме спре?

Но после чух:

"Дете, измитай се.

Не се усмихвай,

не мечтай."

 

Децата вярват в дните си,

повярват ли обаче в своя край,

порой от самота

ще ги засипе.

 

Помислих, че вече свършено

е с мен.

Напротив,

чистотата на усмивката се върна.

Суетата спря да ме убива бавно

ден след ден,

защото Господарят на Небето

ме прегърна.

 

Погледнах  смело

с поглед на обичано дете.

Отърсих се от всичките

безумства и ридания.

Събудих се

с превързано сърце

и с цял поток

от смислени признания.

© Явор Костов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??