Не ми е лесно със подобен псевдоним,
все трябва да показвам гениалност...
Сега се изповядвам, слагам грим –
признавам, френската... ми носи радост...
Охо, дочувам първите аплодисменти
във тон със блеене: "Ма колко си вилик"
Покланям се пред силните ви комплименти
(въртя опашка и изплезил съм език)
Доволно седнал съм на стола си разплут
(излъгах ви... мъдрувам тук излегнат у кревата...)
и мисля – цар ли съм, или пък само шут?
Докато гоня из главата си мъглата. ...