Изповедта на една брошка
Бижу съм. Не съм от най-скромните.
Флиртувам с лъчите. Влудявам кръвта.
Изкусно гравирана. Диаманти и злато.
Достатъчно семпла. Ненужно добра.
Бижу съм. Не съм никак евтина.
Под лустрото нося плътта на скала
и тягостен спомен от черното в мините.
С надежда за утре брилянтно трептя.
Отломка от камък. Така ме намериха.
Шлифоваха моята остра душа.
Отнемаше пластове, ваеше форми
онази лъжовница с име Съдба.
Бижу съм. Не съм от най-умните.
Въпроси измъчват ме. Давят съня.
Защо ти бях нужна? Защо ме обичаше?
Ти, който мразиш скъпи неща.
© Димитрия Чакова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Бижу!
-
Много ми хареса! Ти наистина си бижу!
-
Честит Рожден Ден Дима!
Бъди щастлива, защото го заслужаваш! -
Бижу си и ти, и стиха ти. От ония, дето не се срещат често и цената им е повече от спомен! Целувка!
-
Стих бижу от поетеса бижу!Поздравления!
-
Браво!
Бижу за познавачи и ценители... -
Веси, липсваше ми!
-
Съкровище си!
-
Отново благодаря!
Ренка, нали знаеш, че хич ме няма в литературното четене!
-
В пещерната мъжка бижутерия всеки (а дано!) такова да намери
-
Чуднооо!
-
Благодаря!
-
Също като жената
-
Ехааааааа!!!
Браво, Дими! -
Аз взех, че се разпознах в твоето бижу Оличен стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
