Apr 20, 2019, 11:06 AM

Изповедта на една сълза 

  Poetry » Phylosophy
365 2 6
Изгубих се в световната мазà,
затрупана сълза от архетипи.
В поезия въздига ме нощта –
човек-луна, над болките и дните.
Защо ли сме сърдити на това,
че няма справедливост поначало?
Не могат ли мечтите без крила
звезда да са за сляпо огледало?
Искрата на очите ми гори –
и вече не боли да си отиваш.
Говоря тихо с другите сълзи,
а ти от паметта си ме изтриваш. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Random works
: ??:??