Мемоарите ми са изгубени във времето
и само ти във състояние си да ги спасиш.
Точно ти – със безразличие отровения,
който сам на себе си не може да прости.

Да надхитриш лъжеца си е цяло престъпление,
с години не приключи нашто дело.
Най-черната за теб съм, без съмнение,
защото се отплесна и спечелих.

А ме осъди толкова жестоко!
Отне ми слънцето, водата, кислорода…
Остави ме сама във нищото,
със сенките на миналото да се боря.

И бродех – странница на чужда територия,
из празнотата, дето ми остави.
И знаеш ли, отново моя е победата –
от твойто нищо цяла приказка направих.