Полудяха щурците. Див пелин загорча в песента
и навя аромата тръпчив през отворен прозорец.
Като маска гротескна се ухили ехидна луна.
Всяко падане - казват - е било просто стъпка нагоре.
По небесна поляна жадно скитат се диви звезди,
вият облаци бели срещу вятъра - черна измама,
който с глас на лъстител тихо пита - къде ли си ти?
Все едно е къде си! Та нали само тука те няма!
Накъде ли се скиташ - кой те знае. По-широк е света
от пантофката тясна, дето принц за селячка ожени.
Кой е луд - да те мисли, да очаква от тебе вестта,
че си кротнал под покрив. А пък мен - дявол жив да ме вземе. ...