През мен минава пролетна река –
залива бреговете и потича,
отмива всяка горест и тъга
и път ми дава – само да обичам.
И вече виждам всички върхове,
с чела подпрели облаците тежки.
Те раждат най-добрите ветрове,
които към високото повеждат.
Душата ми на птица се превръща
и търси по-дълбока синева.
Със влюбен поглед този свят прегръщам
и ставам по-голяма от това.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Бъди благословена!