Изречено на маса
Омръзна ми, щом падне лепкав мрак
и истината тръгне чисто гола -
под масата да ме задяват с крак,
а, всъщност, да ми стъпват по мазола.
И казвам си, че щом се разбере,
по тъмно греховете щом засветят,
от нервите си ще сплета въже,
но пак ще скоча в новите си дрехи,
ще вея вяра с дъх на нафталин,
но нито безнадеждна, ни унила,
ще се помоля, ще река: – Амин! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up