Sep 11, 2008, 11:50 AM

Изрисувано с дъх 

  Poetry » Love
727 0 6
Когато цветето оглежда се в росата
и се пробуждат сънени треви,
и изгрева... извайва със позлата,
денят, притихнал във рождението, мълчи.
Тогава... аз проглеждам цветна,
измивам се... със новата зора,
косите си разресвам на разсъмване,
те полет са във приказна мълва.
И Слънцето облизва устни замълчано
и лепнещи... лъчите се размиват,
във очертания... ванилови избрани,
думите... безличността убиват. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Random works
: ??:??