Когато цветето оглежда се в росата
и се пробуждат сънени треви,
и изгрева... извайва със позлата,
денят, притихнал във рождението, мълчи.
Тогава... аз проглеждам цветна,
измивам се... със новата зора,
косите си разресвам на разсъмване,
те полет са във приказна мълва.
И Слънцето облизва устни замълчано
и лепнещи... лъчите се размиват,
във очертания... ванилови избрани,
думите... безличността убиват. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up