Изтекъл срок

Feb 7, 2012, 11:30 PM

Poetry » Love

577 0 1

Аз знам - ще полетиш...
(на една приятелка)
Приемаш ме за даденост, нали?
На мебелите сянката съм вече!
Застанала съм тихо отстрани…
Но мислите ми отпътуват надалече!
Очакваш да сервирам аз вечеря,
затихнала да слушам твойте думи,
да спра дъха си… и да онемея…
за да се чувстваш мъж – поне в ума ми!
В ума ли казах??? - Груба грешка…
Дори на шах те бия – ти си пешка! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Тебеширен Венец
Rose red

I have no will to live I don't have any reasons To stay alive and breathe And listen to the wisdom T...
At Nightfall

As the candle slowly burns And the day turns… into a night Clouds gather ‘round in the rain As the c...
Compass

in the east there is sand, and fire, and oath; in the west there is another plague of the mind and t...

More works »