Не мога да спя и се опитвам да избягам.
Мисля си за теб, а умът ми говори, говори.
Искам да не мисля, искам да не предполагам
за това, което ще ме бутне и ще ме пребори.
Не мога да заспя, затова излизам и ходя.
Скитам се, за да се изгубя.
С очите си спя, но с душата си бродя.
Не спя, но не мога и да се събудя!
Всичките неща, които не трябваше да изричам,
сега ехтят и се забиват в моето съзнание.
Можех ли да ти кажа, че те обичам!?
Можеш ли да живея вечно в мълчание? ...