... И те чакам в своя си облачен път, 

който мокро надвисва над мене.

Не от облак обаче се стича дъждът, 

от очите прелива. Студен е!

И се спуща на струйки, превръща се в лед. 

Аз треперя с премръзнали мисли. 

Ти дъхна върху ми частица от теб, 

разтопи леда, злото разчисти. 

Дъгата постла ми, зави ме с любов,

студът в мен прокуди далече, 

заплашвайки го, че за мен си готов 

да го стоплиш. И обич потече!