... И те чакам в своя си облачен път,
който мокро надвисва над мене.
Не от облак обаче се стича дъждът,
от очите прелива. Студен е!
И се спуща на струйки, превръща се в лед.
Аз треперя с премръзнали мисли.
Ти дъхна върху ми частица от теб,
разтопи леда, злото разчисти.
Дъгата постла ми, зави ме с любов,
студът в мен прокуди далече,
заплашвайки го, че за мен си готов
да го стоплиш. И обич потече!