Изтри от мене римите... за кратко.
Прощавах много пъти и забравях…
Нали е благородна любовта?!
Поглеждах те и всичко пак ти давах
... и синьото на своята душа.
Накара ме да се съмнявам в себе си…
Защо съм си, ако си тук до мен?
Със времето забравих силуета си,
но теб научих като стих, рефрен...
Отстъпих от последните си принципи
и слушах... както нивга до сега...
На фона от безжалостни измислици ...