Изтрило и последната сълза,
на деня небето се усмихна...
Превърнала се в хиляди слънца,
дъгата на света намигна.
След бурята навила бе крачоли
и шляпаше през локви суетата.
Чуруликаха си весели и голи
врабчета с капчици в крилцата.
Докоснати от падналия дъжд,
свенливо свеждаха очи цветята,
а млад и дързък, слънчевият лъч
от листенцата им пиеше росата. ...