Тъмно, мрачно е небето.
Всичко пусто е около мен.
Всеки бавно бърза, додето
неусетно идва сетния му ден.
Светът е тъй голям, но е безлюден.
Хора има, но сами не виждат себе си.
Всеки ден е топъл, но за мен студен
и все повече се отдалечавам от сама мене си.
Времето сякаш спряло е за мен.
Всеки час е миг от вечността.
Дори ударите на часовника да спрат за ден,
няма да избегнат старостта. ...