AnaMarina (Яна)
309 411
Feb 14, 2018, 2:23 PM

Изтръпналост 

  Poetry » Phylosophy
319 0 1

Тъмно, мрачно е небето.

Всичко пусто е около мен.

Всеки бавно бърза, додето

неусетно идва сетния му ден.

 

Светът е тъй голям, но е безлюден.

Хора има, но сами не виждат себе си.

Всеки ден е топъл, но за мен студен

и все повече се отдалечавам от сама мене си.

 

Времето сякаш спряло е за мен.

Всеки час е миг от вечността.

Дори ударите на часовника да спрат за ден,

няма да избегнат старостта.

 

 

30.08.2005 г.

© Яна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ммм да, старостта, няма начин, живота си отминава ден след ден, часовника тиктака, но трябва да живеем и да се радваме на живота докато можем. Браво, стихчето е супер.
Random works
: ??:??