Липсват ми очите ти...
Само твоят поглед така ме разтреперва.
Липсват ми ръцете ти,
на които се предавам, изтощена от чувства и мисли,
всяка бореща се да те забрави, а не може...
Искам пак да застана пред теб, гола и млада,
без загадки, без преструвки, и да ме прегърнеш...
Искам те до мен, само още въднъж да бъда твоя в вечността, която наричам нощ.
И зная, пак ще усетя онази изтънчена болка,
така изящна с острите си ръбове,
породена от желанието да имаш нещо така недостижимо...
А аз те имах... имах те в нощта... и втората, и третата... ...