Изтървахме влака, казвам ти,
изтървахме влака
и сега на градуси
все се ежим в буренака.
Миналото ни одрипано
все го кърпим, все го веем
и си носим дрипите
докато забогатеем.
Изтървахме влака, казвам ти!
Ако не за нас – поне за внуците
ще строим България,
докато накуцваме.
Ще и сложим и реклами.
Ще си я направим фешан.
Ще ги скрием тези рани
и светът ще е чудесен.
Изтървахме влака, казвам ти,
итървахме влака,
ако не за нас - то внуците
розовото бъдеще ги чака.
Р.Р. И така вече три поколения
© Мария Чомакова All rights reserved.