Пет цвята, десетина клонки, ваза - разните нюанси на копринена дъга...
Няколко си свята, символи и остарели правила...
Лесно тъй реди ли се животът, както майсторът изкусен прави икебана?
... и поглеждам в овехтялото си шкафче - там се гонят старите мечти...
За миг отвръщам поглед и обърсвам своите сълзи!
Хващам аз една от тези тънки клонки, скършвам я завчас,
а отнейде пак звучи ми тайнственият глас...
Опитам ли да продължа напред - изпречва ми се едър цвят,
крачка върна ли назад - правилата сочат: „ Без Възврат!”...
С ръка откъсвам онзи цвят, но вятърът довява втори,
с молив пиша: „ Без Възврат, освен ако душа се не умòри”...
Какво остава на човек... може би да се помоли? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up