May 17, 2009, 8:43 AM

Извай Любовта! 

  Poetry
590 0 9

Само ти в този камък умееш
своите чувства да съживиш.
С ръце да го караш да пее,
със сърцето когато твориш.

Не захвърляй длетото, човеко.
Превърни ненужното в прах.
Изрисувай на камъка дреха,
да прикриеш пороци и грях.

Преди да му вдъхнеш надежда,
на плещите метни му въже.
Омотай го в житейската прежда,
за да има какво да плете.

Не оставяй краката му боси,
че и камък се пука от студ.
Изглади по лицето въпросите.
Идеалът постига се с труд.

Направи му мечти във очите
и когато си вече готов,
вместо име, с длетото подбито
изпиши, че се казва Любов!

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??