Изведнъж си помислих, че ти мислиш, че аз
съм помислил, че мислиш да съм с теб тази нощ;
ти помисли, гасейки догорелия фас,
че бих бил идиот, ако мисля го още.
Аз си мислех, че ти си помисли това,
но си мисля, че, всъщност, аз си мисля така,
а че правилно мисля със „онази” глава,
че помисли си, зная, ти със чаша в ръка.
Аз си мислех, че ти мислиш грешно все пак,
че аз мисля така, непомислила даже,
че така мислиш ти, игнорирала факта,
че не мисля да спра, ако „не” ти ми кажеш. ...