ИЗВОД
И пак прекрасна морска вечер, нестихващи щурци, и пак небе,
което е щастливо със звездите си.
Луната с' златната пътека. Дебне тъмнината жертвите си и чете
кошмарни и жестоки приказки.
Паяче катери светлината, за да заблести със нея
и да спретне хижица от влюбени влакна.
Дансуване, магьосничества и безбрежност.
И щастливата случайност, че съм между тях.
Примрях от радост, Боже, че усетих твоите послания.
Какъвто и да си – дарител си на светове.
Отвориха се портите на моето сърце и явно ...