С Теб, вървяхме без следи,
ръка за ръка, сред нощта.
С Теб седяхме под липи.
Там до брега, изоставили дома.
Стигнали до края на светеща дъга.
Осъмнали във мрак и във дъжда.
Като шепот на вълна затихна Любовта,
а вярвахме като деца.
С Теб, вървяхме ден след ден,
към небеса и чудеса.
С Теб, огрявахме храм студен
и бездънните вълни. ...