При теб отдавна май не е валяло
(а ти очакваше. И взе чадър).
Отминало те "Облачето бяло" –
не роснало дори за твой хатър.
И жаждата почти те е изпила.
Неверие в очите ти гори...
Да можех, и небето бих свалила,
та с капчица поне да те дари.
Но аз съм малко изворче. И в суша
до косъм изтънява моят глас.
Отпий си глътка и постой, послушай –
как в тези живи струйки дишам аз.