Вятърни мелници,
безброй безчувствени тела,
делници с безделници
и споменът за романтични времена.
Планини, титани и прегради,
бариери и морални правила,
борба за слава и награди,
пламъци, затворени във кандила.
Дон Кихоти млади и духовни,
непромити още от цивилния порой,
след време се превръщат също в роби,
та макар били готови някога за бой.
* * *
Рози и целувки необятни,
синкав, нежен, влюбен мрак,
слова любовни и прекрасни,
идващи от дълбините на душата чак.
Прегръдки тихи, страстни,
желание за вяра и безкрай,
а после са стените тесни
на цивилния паричен ад.
Безкрай затънали в проблеми хора,
безброй сълзи потекли във тъга,
болезнени въздишки и умора,
гореща жажда във човешките сърца.
Тъга, вина, борба, тъга!
* * *
Вода от жив планински извор,
чиста, нежна, непознаваща прахта,
красива и невинна в своя избор
и макар без слава, тя е на върха.
Път безкраен, непонятен
призовава непокварената плът,
път загубен в хоризонта необятен,
все надолу, по-надолу, там е и страхът.
Бариери, пречки, срещи и раздели,
все надолу по утъпкания път,
слава и пари, спокойствие, проблеми,
но ти си вече тъй далече от върха.
© Станислав Статев All rights reserved.
Удоволствие беше да прочета.
С обич.