Ако някога бликна като бистър поток -
нека бъде в душата ти мила.
Всички пръски от думи, всеки жив водоскок
ти у мене да би преоткрила.
Като бъдност желана моя зов пожелай.
Той в скалите ми стръмни извира.
И в съдба те зарича - от начало до край.
Да те ражда... дори да умира.
Всяка жажда за нежност своя смисъл твори.
И слова се отприщват в пролука.
Докосни ме в в мечтите. И наяве дори.
Аз съм изворът, който бълбука. ...