В тази тъй необуздана необятност,
под трупаните дълго скверни ледове
на хиляди отблъскващи химери,
изгряваш ти - единствен суверен
на чисто новата ни пролет.
Властелин на суеверията
с лунни очи и нощ под ноктите,
татуираш с мрак
небесната ми кожа –
гениално чувствен,
безкрайно трагичен,
без да мога да те стигна, ...