Jul 9, 2008, 9:08 AM

извън линия 

  Poetry » White poetry
572 0 8

не един много са

моментите на казване

между редовете на деня

може би няма свършване

както и начало

ако това ти харесва като обяснение

виждам те

в тъмното в светлото

когато не чакаш когато не знаеш

пълна съм с изненади

правя листове с постижения за шампиони

няма тръгване от мене

нито връщане след това

единственото нещо което не научих

като хората е да казвам сбогом

винаги има надежда да стана нормална

да имам поне едно цъфтящо цвете в кухнята

и чифт силиконови чорапи

за съблазняване на мисли

както и сгъваем чадър

да се науча да мълча

докато тече финалния надпис на филма

да не искам толкова много тишина и луна и думи

преди последното откровение

няма да полудея

Ще сънувам очите ти

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??