Извървях небето си надплакана
и надчакана се уморих...
Уморих очите си от плакане,
от чакане, от взиране ги уморих,
уморих зениците от знакове,
от себе си, от спомняне ги уморих...
Изтощих ръцете си от чакане,
от молене, от кръстене ги изтощих,
изтощих пръстите от жестове,
от себе си, от спомняне ги изтощих...
Израних коленете си от молене,
от просене, от влачене ги израних,
израних костите от восъка,
от себе си, от спомняне ги израних...
Онемих устните от просене,
от хапане, от викане ги онемих,
онемих езика от очакване,
от себе си, от спомняне го онемих...
© Радост All rights reserved.