* * *
Остана стръв на гладните вълни,
от света забравената струна.
Погалена от вятъра – звъни,
като щурец във пясъчната дюна.
И времето с ръжда ще я покрие.
Ще търси ласките на юли.
Гнездо от нея чайките ще свият.
… Вълните бързат към брега,
звъна и чули.
© Мимо Николов All rights reserved.