Apr 22, 2008, 10:50 AM

Жаден миг 

  Poetry
786 0 15

 

 

Живях като лист,
откъснат от стара върба
по реката живот,
вкопчен в мечтите отчаяно.
В течение буйно
дари ми любов пролетта
и рисуваха с болка
в гърдите
подводните камъни.
Илюзии губих
в студени усойни ждрела,
зарастваха раните,
окъпани в слънчеви вирове,
но течеше реката -
течеше животът - река
и към тебе ме носят
водите - мощни и диви.
Със очи те целувам,
протягам ръце непосилно.
Само за миг.
Тя - водата - тече и не спира.
Докоснал брега ти,
обилен от слънце и имане,
подарявам мечтите си...

и по речния път ще отмина.

 

 

 

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??